Имам нужда от ласки сега-
болката си със обич да скрия.
Иначе тежката мъка в нощта
ще ме смачка, и аз ще се срина.


Имам нужда от топла ръка-
там, във прегръдките да се сгуша.
Грабнала с шепата миг топлина,
да накарам сърце да ме слуша.


Имам нужда от дума една-
с нея душата си да пречистя.
Пускайки свойта последна сълза,
радостта в цветове да разлистя.


Имам нужда! Не утре!
Сега!